вторник, 31 януари 2017 г.

Писмо до родителите, което така и не изпратих.

      Миналата година бях с много труден клас, в който почти всички деца бяха с девиантно поведение. Поех ги в четвърти и те не нямаха знания за втори. Родителите бяха най-голямата пречка за мен и за децата им. Бяха ги оставили на самоотглеждане. Днес потърсих стар документ от миналата година и попаднах на писмото, което бях написала. Та аз дори не съм споменала в него, че аз им купувах тетрадки, химикалки, пергели, транспортири, линии и т.н. Реших да споделя писмото тук.




Уважаеми родители,

Не съм доволна от системното идване без домашна работа на голяма част от учениците. Те имат задължението не само да пишат домашни, но и да се отнасят по-отговорно към материала. Приказките, които съм дала не се четат. Физически съм неспособна да им стоя над главите събота и неделя, за да ги слушам как четат. Както и през седмицата. Окажете ми съдействие, за да помогнем заедно на Вашите деца. Нека четат на глас. Контролирайте ги, моля!

            Също така не желая да чувам постоянно „Забравих си тетрадката по ...“. Много моля тези родители, които подреждат чантите на своите ученици да спрат да го правят. Те нямат изградени навици за учене, за дисциплина и за самостоятелност. Наше задължение е да се справим с тези проблеми. Нека ги направим по-отговорни. Не са малки. Още в първи клас трябва сами да си подготвят раниците.

ПСУВНИТЕ

             Ако още веднъж чуя някое от децата Ви да псува, ще ви извикам да му стоите над главата, докато пише 100 пъти как няма да го прави отново! Омръзна ми да слушам вулгарната им и просташка реч.
Ние трябва да вземем подлог, а те не знаят съществително, прилагателно и глагол (учат се във 2. клас). Но знаят да псуват на майка и да рисуват мръсотии.

ЗАНИМАЛНЯ

            Никой не ги задължава да ходят на занималня. Те не отиват там да си напишат домашните, а да пречат на тези, които искат и да вдигат кръвното на учителката. Отношението им е ужасно! Ако им направиш забележка за невъзпитаното им държание, те изпадат в пристъпи на гняв, пуфтене и си позволяват да отговарят на учителите си. Не само на колежката от занималнята. На мен, на учителката по английски език също. Вашите деца очакват да им се стои над главите, да им се прочете условието, да им се обясни прочетеното от учителя условие и направо да им го напишем. Много моля! Вашите деца не знаят как да учат, защото не са го правили. Не могат да осмислят един кратък текст от  четири изречения. Но, ако с усмивка им се каже да помислят още малко, те се сърдят, че не им се обръща внимание и го използват като извинение да спрат и да не пишат. Моля да вземете сериозни мерки! Благодаря!

            Обичам работата си и давам всичко от себе си за Вашите деца. Подготвям експерименти, проекти, но няма как да се осъществят, защото по-голямата част от часовете тече в обсъждане на лошото им държание. Всеки ден е едно и също. Малко по малко ми убиват желанието. Аз ще направя всичко възможно Вашите деца да са добре, да знаят всичко. Но Вие сте тези, които трябва да ме подкрепите и да ми окажете съдействие, за да успеем да ги направим единни, да покажат колко са умни. Заслужават да повярват в себе си и да започнат да разчитат един на друг, а не само да се обиждат и нараняват.
   

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар