неделя, 26 март 2017 г.

Благородна, но неблагодарна професия

     Всички учители знаят какво имам предвид. Има много картинки и смешки в интернет, които обясняват някои от трудностите, които изпитваме като учители. Но смехът е за около 1 минута, реалността те мъчи много по-продължително.
     Цял месец се чувствам смачкана в ъгъла и сякаш ме ритат от всички страни. Обичам работата си, но понякога искам да си затворя очите и да избягам. Да избягам от глупави родители и невъзпитаните им деца, от нелепи закони, които идиоти без никаква представа за нашата работа пишат и ни набутват още проблеми, от директори, които те мачкат, защото могат.
     Когато съм тъжна и съм загубила желанието си за работа, се обръщам към този клип от YouTube:
      Намерих картинка, която посочва най-важните моменти от клипа на английски и си я направих на български, която да ми помага. Ще си я принтирам, ще я сложа в рамка и ще я поставя на бюрото си. Ако някой я желае, свалете си я. 🌝




1 коментар:

  1. Горе главата! Неразбрани, понякога хулени,поругавани и неоценени... Това сме ние и работата ни е предимно благотворителна, а признанието-нулево. И да, някои директори превръщат професията в бизнес, служителите в търгаши, да, някои родители смятат, че учителят е магьосник и ще успее да компенсира пропуските на семейното възпитание, и, да, понякога се чувстваш долу на земята, риган от няколко страни... Но ако вечер се поглеждаш в огледалото, знаейки, че днес ти помогна на поне едно дете? Че предизвика поне една усмивка и стори поне една добрина сред злините? Това, което подаваш като учител в детските сърца и умове никой не може да отнеме и портове, ако ти си Учител, открил своето Призвание!

    ОтговорИзтриване